Археологическите останки и тракийските надгробни могили в землището на старото село Подуяне показват, че селището с съществувало от праисторическо време. Това се потвърждава и от направените през 1984 година разкопки в центъра на квартала, когато бе открито праисторическо селище отпреди 5-6 хиляди години. Като славянско селище със сигурност може да се каже, че Подуяне е съществувало още през Втората българска държава. Най-ранните писмени сведения за Подуяне се намират в турските данъчни регистри от периода 1447-1480 г.
Кунка Григорова дава повече информация за името "Подуяне" в книгата История на Подуяне. "Името на селището - Подуяне - се споменава често в исторически документи от ХV, XVI и от следващите столетия, между които и в Боянския поменик - паметник, датиран между 1552 и 1612г. От този исторически факт се съди, че топонимът води началото си от българското средновековие. В неговото словообразуване има три елемента: корена „под" и две наставки „уй" и „яне" (яне-гора-горяни, земя-земляни). Първата наставка е много стара със значение на принадлежност и се среща в множество селищни имена (напр. Волуяк). Втората наставка е жителска. Софийското поле има много имена на села с жителска наставка „яне", както Подуяне. Това са: Мировяне, Иваняне, Гниляне, Горубляне, Кокаляне, Кациняне, Земляне. В случая най-рано е ставало дума за жители, които са обитавали това място, наречено отначало Подуй, чиято характерна особеност е загатната в коренното съществително „под". „Подуй" се среща във всички славянски езици."
Подуянци се занимавали главно със земеделие и скотовъдство. Голямо имало Орханийко шосе /сега Ботевградско шосе/ което било оживено още през турско време. Кръстопътното положение на е било причина за един по-бурен живот. Подуянци винаги са се славили със своята революционна дейност. Не случайно Васил Левски, когато идвал в София, представяйки се за търговец, пренощувал в къщата на Митър Данев /в началото на ул. "Черковна“/. Съществува предание, че Левски е основал таен революционен комитет в Подуяне.
След Освобождението, през 1880 година, село Подуяне е имало 335 души население, а през 1887 г. - 500 души. Новата столица на княжеството започнала да се разраства и като най- близко село до нея, Подуяне е едно от първите присъединили се села с Указ N 1118 от 16.03.1881 година . Тогавашния подуянски кмет Стоян Величков, предал на Софийската община неброени парите в дисаги, натоварени на магаре. Присъединяването на Подуяне към столи¬цата имало фискален /финансов/характер, тъй като жителите имали много добитък и в селото ставал голям пазар. Столична община искала да получава данъците, таксите, бериите и прочие, с които се облагали скотовъдците.
След първата световна война , когато идват заселниците от различни краища на страната. Те заселват нови големи части от подуянското землище /днешните "Хаджи Димитър", "Стефан Караджа" и кв. "Левски“ .
Градските нрави са проникнали най- напред сред подуянските шопи. Въпреки това до Балканската война в Подуяне са носили своите китни шопски дрехи.
Дълги години след нея са се играли вити хора на старото хороизрище, а след това и пред черквата.
Район „Подуяне” е с граници: бул. „Сливница”, Владайската река, околовръстната жп линия, северната и източната граница на регулацията на ж.к. Левски - зона Г, бул. „Владимир Вазов”, бул. „Ботевградско шосе”, северната граница на летищния комплекс, ул. „Летоструй”, ул. „Стоян Попов” и бул. „Данаил Николаев”. Район „Подуяне” граничи с районите: „Сердика”, „Кремиковци”, „Слатина” и „Оборище”. Общата площ на района обхваща 10,7 км² /10 704 дка/. Релефът на земната повърхнина, върху който e разположен район „Подуяне” е разнообразен. Разчленението на релефа не е голямо, което е причина за наличието на удобни терени за застрояване. На територията на района няма наличие на минерални извори и други природни ресурси за развитие на туризъм.
Населението на район "Подуяне” е с обща численост 84 948 лица, като от тях 40 842 са мъже и 44106 са жени.
Жителите на района ползват услугите на следните здравни заведения:
"Диагностично Консултативен Център 18 – София" ЕООД е наследник на 18-та поликлиника, която е открита през 1994г. Както преди, така и след преобразуването й през 2000г. в ДКЦ 18, осигурява професионално медицинско обслужване. Високата квалификация и опитът на лекарите, работещи в ДКЦ 18 - София, съчетани с модерната диагностична и терапевтична апаратура, оправдават съвременните изисквания за високо качество на медицинските услуги и добра медицинска практика. ДКЦ 18 - София има трайни насоки на работа в областта на социално значимите заболявания: сърдечно-съдови, психиатрични, онкологични, ендокринологчини, алергологични. ДКЦ 18 - София осигурява пълен набор от медицински услуги, сред които:профилактични прегледи, изработване на индивидуални програми за педпазване от заболявания,алергологична диагностика, тестуване, консултации, лечение,диагностика и лечение на заболявания сърдечно-съдовата система,психологични услуги - индивидуална, семейна, детска психотерапия, семейни консултации и семейно планиране,експресни параклинични, микробиологични, серологични изследвания, ЕКГ, ехографии, велоергометрии и други изследвания, физиотерапия, рехабилитация и солариум. С оглед бързото нарастване на онкологичните заболявания в ДКЦ 18 - София има изграден мамологичен център, оборудван с медицинска техника, позволяваща адекватна профилактична дейност. През 2001г. е открит и Диабетен център за профилактика и промоция на здравето на болни от диабет.
Уеб сайт "ДКЦ 18"
На територията на район „Подуяне” са изградени две автогари:
Район „Подуяне” разполага с много добре развит обществен транспорт. През района преминават:
Основни отрасли в района са леката, хранително-вкусовата промишленост и търговията. По значимите предприятия и дружества са:
На територията на район „Подуяне” са изградени три топлоцентрали, захранващи следните квартали – жк „Хаджи Димитър”, жк „Суха река” и жк „Левски В” и „Левски Г”. В района не са развити отраслите селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов.
С Указ № 3399 от 1987 г., публикуван в бр.97 на Държавен вестник се закриват районите на гр.София и се създават общини.
С приемането на Указ № 3405 от 14.12.1988 г., обнародван в ДВ, бр.10 от 05.02.1988 г. в гр.София са определени броя,границите и наименованията на създадените 24 общини: Средец, Красно село, Възраждане, Оборище, Сердика, Подуяне /с граници:бул.Сливница,Владайската река,околовръстната жп линия,Слатинската река,ул.Свилен русев и бул.Цвятко Радойнов/, Слатина, Червена звезда (сега Изгрев), Лозенец, Триадица, Красна поляна, Илинден, Надежда, Искър, Младост, Студентска, Витоша, Овча купел, Люлин, Връбница, Нови Искър, Кремиковци, Панчарево и Банкя.
С Решение № 6 по Протокол № 2 на Столичен общински съвет от 20.11.1991 г., общините получават статут на Териториални общински администрации (ТОА) към Столична община.
С приемането на Закона за териториалното деление на Столична община и големите градове, публикуван на 25.07.1995 г.. в бр.66 на ДВ, са определени границите на район „Подуяне”,а именно:бул.Сливница,Владайската река,околовръстната жп линия,северната и източната граница на регулацията на жк.Левски-зона Г,бул.Владимир Вазов,бул.Ботевградско шосе,северната граница на летищния комплекс,ул.Летоструй,ул. Стоян Попов, Слатинската река, ул. Боян Магесник и бул. Данаил Николаев.